отдавнашен опит в стилистиката на Бърнс

Посрещни ме, любима,
с разпилени коси
с дреха - безмълвие,
с устни - надежда.
За да знам,че те има,
че незнайна не си,
че любовта до любов
ме отвежда.

Посрещни ме, любима,
като сън във съня,
като слънце през зима,
като утеха.
Ето, мене ме има,
нежно аз ти шептя.
С ласки незрими
те галя полека.

Посрещни ме, любима,
Ти си цветето в мен,
Аз съм огъня в теб.
Ние сме вечност.
Подарявам ти синя
безбрежност и ден
и съм ти нужен
извечно.

Посрещни ме, любима,
без среднощния свян,
без страха и тъгата
и без съмнение.
В мен отдавна те има
и ще си винаги там
като миг в сетивата ми,
като знамение.

Посрещни ме, любима,
с нежно тяло от сласт,
с душа като извор,
неутолима и чиста.
В тази нощ ще те имам
с най-красивата власт
между вечния избор
да сме грешни и чисти.

Посрещни ме, любима!
За последно те моля!
Онемях да те питам
дълго, без глас...
Искам ти да ме имаш,
ако теб аз не мога.
Като ястреб прелитам,
а мисля за нас.

Приеми ме, любима!
Ето моята воля.
И сърцето ми, ето.
И съм лъч в светлината ти.
Някога с теб ще се имаме.
Спирам вече да моля.
Приеми ме в сърцето си.
Аз съм душата ти.

 

"Спирам вече да моля.
Приеми ме в сърцето си.
Аз съм душата ти."

Мноого старо мое стихотворение. С опит да видя и от мъжката гледна точка, разбира се, имайки и другата и може би точно затова:).
Радвам се, ти харесва!
особено финалът, който, всъшност казва нещо опасно:)

Такова стихотворение железни врати отваря :)
В опит да видиш и мъжката гледна точка или в опит да кажеш това, което всяка жена иска да чуе ;)? Във всички случаи, казала си го красиво!

Най-вероятно и двете:). Или сама на себе си го казвам - нещо като "направи си сам";))
Шегувам се..
Помня, понеже отдавна беше, това е по-скоро опит да направя характеристика на един господин, моя усет за него и, мисля, че съм или по-скоро бях права.
И, както винаги се случва в стихове - едно зърно конкретика, цял хамбар измислица:).

Робърт Бърнс със сигурност ти е завидял, макар и умрял... :))

Е, ти си мъж и по знаеш дали звуча правдоподобно:).
А за Бърнс.. ласкаеш ме!:)
приеммам го като благопожелателна закачка:)
Благодаря ти!

Силно, с още по - силен финал! Молба, молитва, зов; и мъжката гледна точка, и едната в другата ... и ей тези образи, внушения много ми харесаха:

Посрещни ме, любима!
Ти си цветето в мен,
Аз съм огъня в теб.

Проникване, допълване, цялост, вечност.
Поздрав, Мея!

Тя, любовта си е това... "Проникване, допълване, цялост, вечност", без начение дали се е съсътояло реално, или не. Пак си е Любов.

От докосващите стихота!
Прииска ми се да е написано за мен:)))
Много хубаво и наистина като Бърнс...
Размечта ме, Мей, предвечерно и някак ми пасва
на червения ветровит залез който се вижда от прозореца на кабинета ми...
Път ме чака! Благодаря ти, че сподели това прекрасно стихо!
Нали сме жени, освен да си пожелаем някоя такава неочаквана изненада от любимите мъже, друго какво ни остава... :))
Поздрави,

Ели

Радвам се че те вълнувам!
Поздарви на ветровития залез и дано ти донесе желаната промяна!
Ами така е, сами можем да си създаваме щастието, което други не ни създават:).
Успешен и ползотворен път не само по работа, но и в личен план!
След време намини и сподели каква орисница съм била:)
Вярвай и ше бъде!

Добро утро, Мей:)
Благодаря ти за пожеланията...
Дано се сбъднат! Твоето стихо много ме развълнува.
Ще си го препиша в тайнствения дневник!
Също и коментара ти и ... ще ги оставя да отлежат.
Обещавам да дойда след време и да ти кажа...
... Защото водолейското ми шесто чувства казва,
че в думите ти е вплетено някакво вълшебство, което достига
тези, които вярват....
Благодаря ти, Мей!:)

Ели
_____________________________________
Tino Izzo — One Hundred Years of Solitude
http://www.youtube.com/watch?v=On3fy2DOV_A&list=PL7860BC4CEBD7638D

Имам много добри приятелки водолейки, та знам за какво говориш:).

Ако помагам с нещо, поне с усмивка, радвам се! За себе си по-трудно творя щастие, но се уча:).
Благодаря за хармонията в клипа!
Благодат да е за теб
и за всички!