Какъв ти разговор?! Жужене.
Дали от електрическия стълб?
От мен до теб, от теб до мене.
Кармичен неизпълнен дълг.
Или омая е, или представа,
недорисувана със цветове?!
Все празно нещичко остава.
Не са родени всички светове.
Родихме малките вселени.
Големите са още блед ефир.
Стоят си нейде, разделени,
ненасладени на божествен мир.
Защо им е страстта да капе
със лепкавия стон на мед?!
И слънцето да ги разтапя
като последна хапка сладолед.
Пчелите луднали да гони
подир цветята или по-натам,
да въдворява чистите закони
със величавата тъга на сам?!
А ние леко и незабележимо
да си говорим. И на ум почти!
Сърцето в нас - неизжужимо,
препълнен кошер със пчели.
Не е от стълб и електричество.
От мен до теб, от теб до мене
протича някакво магическо
(какъв ти разговор?!) жужене.