“— Кой хлопа в този късен час? 
          — Аз хлопам — каза Финдли. “
                                „Финдли”, Р. Бърнс

В сърцето ми има друг...
И не хлопай нощем отвънка!
Ти не знаеш, че всеки звук
в страха ми ме прави по-звънка.
По-кристална, пО светлина.
И ще се пръсна на чувства!
Изпод спомените ми-пелена,
изпод лъжата на лустрото
после няма да се намери кой
вратата тихо да ти отвори.
И да искаш да станеш мой,
а и каквото да ми говориш,
аз си зная, че това е капан...
И отворя ли, падам в него.
После всеки се среща, сам.
Аз със волята, ти със егото.
И не хлопай, че току виж
съм отворила. Вътре-бездна.
Ще се счупя, ти ще гориш.
Просто начини на изчезване.
Бавно тръгвам след вечерта.
Чужда нощ е и става страшно.
Щом преминах една черта.
нямам минало, имам сегашно.
Сякаш цяла съм само врати
и не смогвам да се залостя.
По-добре ми го изшепти -
излъжи ме, че си ми гостенин.
Аз си зная, че ще е блъф.
Но е нужна причина просто
да ти стана улов. Ти-стръв.
А пък после ще се залостим.