Ти си дълга пиеса за сетива,
а те свиря на кратки пасажи
от любов, тишина, светлина.
С други думи, .. миражи...

Някой даже да спусне въже
по скалата ти с думи отвесни,
се спасявам, от всички мъже,
за да бродя из твоите песни.

А в душата си, сякаш не знам,
тази обич е... от хартия и ноти.
Недомислен от двама ни храм.
Трудно дело за много животи.

И усърдно, по детски, греша.
В партитурата все недовиждам
всички паузи и, току се реша
да изпея стиха за довиждане,

тази обич ме разпява на химн.
Тази обич ми казва да дишам
в сетивата си. И дори, че си зрим,
и дори, че си мое двустишие.

Тази обич е слънце за глас,
тишината с по-чувствена дрешка.
Ти и аз сме - магнит до компас.
Иначе казано, ... грешка.

Тази обич с размамах на плесник,
за страха си не ще да похарча.
Аз по сила съм влюбен войник.
А по съвест – сърце на глухарче.

 

 

много ми хареса тази пиеса, още първия път като я прочетох. Беше отпечатана на едно място...Все едно слънцето я изпълнява, пълна стая със слънчеви прашинки

"слънце за глас"
ми прозвуча нещо като...
"пиеса за пиано и оркестър":)
Като как да изсвириш светлина, ако не преведеш някак слънцето?!

Пиеса за сетивата, нотен ключ на обичта:)

Надявам се....

Меичка! Всяка нотичка пулсира. Много, много ми хареса! :)

"Тази обич с размамах на плесник,
за страха си не ще да похарча.
Аз по сила съм влюбен войник.
А по съвест – сърце на глухарче."

... направо ме размаза от кеффф!
Все по-брилянтна ставаш!
Винаги съм казвала, че в Поезията завладяват само стиховете, които имат душа.

Де да можех да пиша ноти...
Но дано така компенсирам някак музиката, която не мога.
Благодаря ти!

От душа е писано, да...
И се радвам, че се усеща.
Още повече се радвам, че съм ти доставила такова удоволствие!:)
За всички творения от душа, по душа и за душата..!:)