Там, горе в мене, стъпва скреж.
Разпространява се, красиво пука
със стъпките на недорасъл таралеж
и с още сенки, и невинни звукове.
Така настъпва тя. Мълчи наглед,
но си избира нещо, за да я изрича.
Пристигнал е безшумнят й самолет
от онзи свят, преди да се обичам...
И аз съм пистата за кацане сега,
подир виелици света ми заледили.
Невидима съм и за очите на снега.
И за снежинките на сетните ми сили
тъй късно е. Под тежък колесник
животът ми изгубва форма земна.
Без външното приличам на мистик-
и само любовта ми става по-обемна.