До тебе някак си естествено
стоят ми грешките, не плашат.
В тях има цвят, божественост
и даже мъничко безстрашие.

А иначе, сама, съм слаба...
Дотам, че не е за пред хора.
Усещащ го и ми предлагаш
да ми смениш за малко взора.

Поне наужким. И отчасти...
И аз детински ти се доверявам
най-после да усещам щастие!
Душата си да не сверявам

по правила, по роли прежни
и с образи на свято, грешно.
И грешките ми са безбрежни...
Не знам защо, но ми е смешно!