Не се прочитаме. Ти имаш друга митология.
Аз, според твоята, съм приказна и бяла...
Почти очите свела пред живота, строгия,
не съм от приказното, а едва съм оцеляла.
Говорим си за Ариман с принудите погубващ,
но точно тях не бих желала да познавам...
Така е и с живота – натежава ми от грубост -
на други измерения със радост се предавам.
Начало ли съм?! Благост ли съм в дума мека?!
Приятелю, грешиш! От трудното започвам.
Ако помислиш, все така е ставало с Човека.
Отпървом дух е, после си е търсил почва.
А ти ме молиш да се случвам безмисловно.
Поне да не познавах що е гравитация, окови!
И светлина - и сенки, и реално - и условно,
или любовна сладост, призована да ме трови.
Тревожно е, че ме съзираш в пристъп мъжки,
че в пристъп на жена аз страст съм доверила
против онези мои, верните на Бог задръжки,
които с чашата за комка, чиста, съм изпила.
И ти си пил, и ти си пял след вино честно.
Какво да си говорим за едната стръв тогава?!
Я по-добре да си напишем в тишината песните,
че след съмненията ни само, само те остават.
Не мога да съм доверчива. И не съм забавна!
Аз прекалено много питам. И дори отвръщам.
Но скривам се в умението да умирам бавно
и, при това, изглежда, че съм сякаш същата.
Тъй както е с водата – в танц ли е, в агония ли,
не биха провидели даже близки наблюдатели.
Избираш да ти кажа, че ще те запомня ли..?!
Да, прав си, помня не удавници! Приятели.

Не съм сигурен дали ни съвпадат митологиите,
но ще те прочитам... многократно!

Свалям шапка и те аплодирам...
Аплодисменти!!!

Митологиите са за това, да не съвпадат:). За да могат да бъдат напасвани след това:)
Твърде висока оценка!
Благодаря!

Хареса ми твоя поетичен диалог с него...със себе си...
И решението е най-доброто:

Какво да си говорим за едната стръв тогава?!
Я по-добре да си напишем в тишината песните,

Браво!!!