(обещах да се заземя, но няма)

Зазимявам се вече, вместо да се заземявам.
Пак ще хвърча с неумелите още снежинки
или с листата, ако ме стигне по-рано тъдява
онази енергия, която не излиза на снимки.
Пак ще хвърча. По очите ми толкова ясно е,
понеже, от тяга, на сънища взех да се чупя,
от превъзходящите степени пък ми е тясно.
Трябва някак с безмислието си да ги изкупя.
Да се калявам отвъд себе си, за да се връщам,
оцеляла от чистотии, през комина да падна
и, цялата в сажди, да не искам прегръщане!
От насажданото в ума, за „без корени” гладна,
да прехвърчам, че имам още липси да скитам,
още имам да тровя съзнания с диви представи.
Над сезоните вярност в невярното да политам.
Черноземите на добрите стопани вече оставих.
Разтопени снежинки или презрели глухарчета
са ми къщите, са ми вселените, са ми очите...
Една сълза се опитва още в тях да ми нагарча,
но я забравям, изправена на съд пред лъчите.
Ветролея се малка на вятъра, див и невидим.
Само този, който се е люлял на ръцете му, знае
какво е това чудо. Може пък там да се видим?!
В онова последно хвърчащо небе за окаяни.
 
 
 

Снощи го прочетох оттатък и ме развесели - заглавието, а "окаяни" ме ззмисли...Каем ли се, окайват ли ни или Кая е женския род на КАй. Във всеки случай небето си го бива;))

Разтопени снежинки или презрели глухарчета
са ми къщите, са ми вселените, са ми очите...

Мея - Ветролея {}

Има самоирония, да, макар да става сериозна на моменти или по-скоро тъжна,но аз все съм си така.. Още в подзаглавието се усеща, закачката, надявам се, понеже си е и по действителен случай. Една наша обща позната ме посъветва да се заземя, с чисто здравословни цели и грижа за мене и аз мислих, мислих и като разбрах, че не ми е по силите, написах това като децата точно "обещах, ама..няма":).
И нататък се вижда какви ги мисля:).
А твоето тълкувание разконспирира подсъзнанието ми някак:). Нищо чуждно всички варианти да са верни. И се кая, и съм за окайване (то, кой ли не е, всъщност, щом е роден земен), както и Кая може да съм неосъзната.
Наистина много временни сме тук, като глухарета. Дух и... И все по-често си го спомням, и все по-ясно го усещам.

Такава, хвърчаща, ме кефиш... колко, колко... абе, максимално.
Много ми хареса стихото!
Поздрави!

Абе.. замисли се ти, ама... то е, защото знаеш, че при полет е възможно и падане, но все пак струва си политането, да!:)