Тази, твоята мярка, е знаме
и аз някак си знам, че е вечна.
Но за мен е харизано одеяние.
Голотата е гола с човечност.

Не развявай копринена дреха
и перчеми на сила юнашка,
че е силният нежен и крехък...
Меч е, но го чупят и с прашка.

За какво ти е знаме? Какво е
да издигаш на чувствата флага?
Щом небето на всеки е свое,
любовта, може би, се отлага...

Тази мярка е толкова страстна-
че не стигам до нейната кота.
Все потъвах сама - не пораснах.
Но те моля, сдобрИ ме с живота!

 

Одеждата ти е съвсем по мярка. И ти отива!
Прозвуча ми съвсем по дзенски, поради което пак ще се позова на Лао Дзъ :

"Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото.
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят."

Лао Дзъ -стих 78

Коментарът ти придава по-голям смисъл на стихотворението ми, какъвто аз не съм забелязала. Но така е с някои големи текстове - съдържат всичко в себе си и няма как да ги надскочим. Но пък всезнанието им ни дава и спокойствие.
Блгодаря за коментара!