Бъди ми рамо, на което да поплача,
намеря ли си сълзите изобщо...
Ако ли не, ще си догледам с тебе мача
между отборите на частното и общото.
И без значение какъв е резултатът,
след края му ще трябва да си ида.
Когато не е само рамо любовта ти,
от грижи ми издига дига подир дига,
за да не губя пълноводие. Рекичка,
да ме създават дъждовете ти обилни.
А пък на мен ми е дотегнало от всичко!
Особено да се преправяме на силни.
Но и безволева не съм - прощавам.
Бъди ми рамо! Ако искам да поплача.
И никаква любов сега не обещавам.
А кой е казал, че не си палачът?!