Нали ви казвам, мирисът на сцена
ми спомня главно липсата на слънце.
И как случайно в мене ще изстенат
от празнотата й пробитите ми грънци
Как, всъщност, ми е душно от въпроси
а отговори идват, да, но за разплата.
Не съм артист и видимост не прося...
На мене тъмната страна ми е позната
на сцената - оттатък меката завеса,
където е разхвърляно, студено, прашно.
И в хаоса й колко трупове изнесоха
на роли още мои, че ми става страшно!
Защото бяха нерепетирани - и неми.
А изиграните се влачат към финала.
Не хвърляйте цветя и камъни по мене!
Каквото съм могла, аз вече съм ви дала.
И не обичам микрофони разногласни -
живота си на ум най-често тананикам.
С такава философия не сте съгласни...
Но пък поне не чувате, когато викам.

Ако знаеш как добре те разбирам!
Прегръщам!

и наум чуваме;)

:)

Да се надявам, че това е изначалното ти умение да разбираш... Защото, иначе, ако ме разбираш поради преживяно, знам, от опит, че той невинаги е весел.
Но пък като смъкнем товара на суетата става едно такова леко, леко...

Е, някои умове чуват..
и ултразвуци даже:)

Ама то и аз съм една конспираторка..
всичко си казвам;)))

"На мене тъмната страна ми е позната
на сцената - оттатък меката завеса,
където е разхвърляно, студено, прашно.
И в хаоса й колко трупове изнесоха
на роли още мои, че ми става страшно!"...

Деликатните истини не винаги предизвикват деликатни овации. Тези които чуват, хвърлят цветя, а глухите - камъни. И от двете страни на сцената е страшно ...

Да, но някои май не осъзнават страшното.
И на това се крепи театърът..
А на мен ми се иска да не съм в него.

и напълно споделям...

Парадокс е, че пиша за отлив, за приглушаване на викове, а самото стихотворение като изричане го опровергава:). Но.. да го сметнем за похват, а не за душевна слабост:).