Нещата, за които се помолих,
така не се и сбъднаха, смирено.
Навярно от горчивото ми слабоволие
или от дозите ми пристрастеност.
Оставих Бог да си ги отзовава -
Той, колкото си пъти иска.
На мен какво – да ми прощава ли?!
Сред чужд сценарий съм артистка.
Решава ролята ми да е ....тази.
И аз играя, ако ще да не желая.
Заплатата – неземна евтаназия,
все някак си поосмекчава края.
Но за нещата иде реч. За мене...
Не ми се сбъдна крехката илюзия,
че Господ, за да ме приеме,
аз трябва да съм цялата в контузии.
Обаче– не! Така си ми е истинско-
несбъднато, несвързано такова...
Безсмислено и, ако ми стиска,
да вържа грях за сребърна подкова,
вървяло би ми с преданост покорна.
Но аз се рея между висините...
Свободната ми воля, илюзорна,
завръзва страстите си по асмите.
Бера си гроздето, бера и дертове,
че как да е различно, слововолно...
Той, Бог, изпрати ми омерти...
И аз мълча, все повече виновно.