Това е смешно, другари! А и цинично е,... господа! Приберете тези фанфари, закъснели за свобода.   Наизуст им вляхте езици. Те се давят в чест наизуст. И тези дежурни певици,  и този безвременен Пруст...   Прощавайте, вашата каша, ни другари и ни господа, свободата вече е наша. Просто тихата сделка-смъртта,   я подписахме. Вие ядяхте на живота дебелата плът. Пяхте с фанфарите, пяхте. Ние чакахме честно да спрат.   Но такава мелодия няма в този спукан житейски кувьоз. Духова музика – смяна... Диригентът-магьосник по Ос.   Не вълнувате моето Его. А Душата... чете ви от раз. Безпределно ми е мъчно за Него! Още по-жалко ми е за вас.