Ако можеш, ме запомни. Това на душата ми стига. Години, елени, войни... И любов като чучулига на безкрайно много лета. Запомни ме оттатък нещата подир земните времена. Запомни ме с цвета на дъгата, дето носи разноцветен пагон и с росата очите си плиска. Запомни ме така, за подслон. Тъй отчаяно много го искам, че пробивам небето с лъчи и му късам бездушната риза. Искам твоите земни очи и пътечка, която да слиза до сърцето ми в нощния час, отреден да ти бъде постеля. Но не идваш и с твоя компас правя опит да те намеря. Но е толкова много небе, че се губя и падам по пътя. Запомни ме такава, дете… даже много накриво да стъпя. Ако искаш. А иначе – мраз би се сипнал из моите вени. Аз без тебе съвсем не съм аз. Запомни ме. Да ме има и мене.  

и искам пак да се усмихваш един ден.

за Живота и Любовта, Мейя! И то - бъдещето, винаги е само в тях...

Прегръщам те топло, сърце!

а заглавието си е направо попадение в десятката, грабна ме..
поздравления, Мейя...