Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 07:30 - Галактически блян
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 2275 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Навестяваш ли ме аз не знам.
И ми е глупаво, и тъгувам,
че сама съм, че адски си сам.
И, че не се сбогувахме...
Не те виждам, а само на сън
ми разказваш света си в картини.
Сутринта дълго искам да съм
път, по който обратно да минеш.
И се лъжа, че снощи си бил
покрай мен и ти готвих вечеря.
Но един тъжен бял карамфил
хвърля утрото и ни разделя.
Пак се раждам насила - отсам.
Бог не пита, когато заставя
ти да бъдеш космически сам,
мен с живот да ме благославя.
А не искам животът... такъв,
в който тебе до мене те няма.
Ти кървиш със космическа кръв
и ми вливаш от нея в замяна
на огромния непосилен товар,
който трябва без тебе да нося.
Той, животът, съвсем не е дар
тук за мен. И безкрая си прося.
Подир теб в галактически стоп
бродя малка, изгубена, грешна.
И сред този вселенски потоп
се надявам за миг да те срещна.
Отминават ме ято глухи звезди,
a с опашки ме блъсват комети.
Със живот Господ ме презареди...
Или ти си бил, от когото ми свети?



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - тъгата ти е космическа
23.10.2014 09:14
и стиховете, които ражда - затрогващи до сълзи

свети ти
цитирай
2. donchevav - Мила Мей, съжалявам. . . за мъката ти ...
23.10.2014 20:18
Мила Мей, съжалявам...за мъката ти няма лек...няма покой...Няколко пъти започвам да пиша - и се отказвам. Има толкова много неща, които могат да се кажат, толкова успокоителни думи, толкова аргументи, толкова истини, които, виждам, са взели да проблясват и за тебе. Няма смисъл ...времето капсулира мъката, но не я убива, споменът разпалва въглените на болката и тя наново кърви. И все пак в непоносимата самота е хубаво да усещаш, че там, в космическото пространство, има една звездичка, която свети само за тебе. Не знам дали ти помагам с това или ти звуча глупаво, но моя основна максима след поредица тежки загуби стана елементарният физичен закон: "Нищо в природата не се губи, нито се създава, само се видоизменя". Прегръдка от мене!
цитирай
3. meiia - до marrta
29.10.2014 13:02
Свети ми, да!
цитирай
4. meiia - до donchevav
29.10.2014 13:07
Странното е, че и аз стигнах до такива изводи или усещания по-скоро. Но не е толкова от вяра или надежда. Навярно е по-скоро от безсилие.
Но все пак помага взирането в необята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989332
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031