Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2014 22:14 - Отговор неизвестен
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
7



Задавам си въпросите „защо” по начини, които ме убиват... Извън нещата съм и все едно, че светлината в мен заспива. Да, има я, и тя е вечно там, където се достига в изнемога- до птиците под купола на храм и в диря от сандалите на Бога. Или отвътре, като ядка-да боли, да ме изгаря с ръжен, нажежена. Или така невъзмутимо да вали, че да измива всяко поражение, докато да забравя, че въпрос е равно на съмнение. И стихна. И си припомня как и Господ, бос, макар и изранен, ми се усмихна, когато падах по-сама от стон и измълчавах всичките си рани. Тогава Бог бе отговор. И дом... Той знаеше с какво да ме нахрани! А ти защо си тук до мене спрял, защо си сигурен, че аз съм тази, която толкова животи си копнял и си усещал, че си някак празен без нейните неразгадаеми черти, без ласките й-нежното сфумато, в което все се раждаш ти и ти си нейното изгубено познато?! Не знаеш или зорко си мълчиш зад царствената тайна на покоя. Ти всичко можеш да ми причиниш, aко обаче аз поискам да съм твоя. Но огледалото съм в резкия завой, обратно виждане съм на съдбата. И щом неистово желаеш да си мой, ще трябва да ти взема свободата. А аз не искам. Господ вече ме дари с изкупената кротост, та не мога да позволя светът ми да се възцари над теб, над мен с фалшива тога. И затова те питам: Ти защо дойде? Ако е нужно, разкажи го в песни. Но отговорът няма нищо да даде... Защото любовта е низ от неизвестни.



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989218
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031