Постинг
28.12.2014 11:47 -
Прочит на снега
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 2565 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2014 12:27
Прочетен: 2565 Коментари: 6 Гласове:
14
Последна промяна: 28.12.2014 12:27
Навън е студ, а птиците гълчат
с опазените думички за лято.
По кожата на зимата личат
луничките земя, тъга и вятър.
Ти сам си там. Снегът боли
с небрежния си тон за песен
от тишина. Вали, вали, вали -
и, лекар, над болник надвесен
ти шепне, че е временно това
делене на отсамно и отвъдно.
Че някой ден ще сме си у дома,
докрай ще можем да се сбъднем.
Но днес ми чурулика този студ
с гласчетата на птици от раздяла.
Виновен е животът. Като Брут!
Защото аз без теб съм оцеляла.
И ми е трудно с птиците навън
да разгласявам Новата година.
Не си ли с мен, кошмарен сън
е всеки ден. И бъдното e минало.
Навън е сняг. И вътре ме гори
студеният му от жестокост пламък.
Железни птици, каменни гори...
И аз-сама като надгробния ти камък.
Скъпа Мея, прегръдка...само. Няма думи, които да дадат утеха - особено в такива дни. Но светлинка има - ти сама си го казала:
Че някой ден ще сме си у дома,
докрай ще можем да се сбъднем.
И друго: тук, в блога, имаш приятели, мила. Прегръдка с обич!
цитирайЧе някой ден ще сме си у дома,
докрай ще можем да се сбъднем.
И друго: тук, в блога, имаш приятели, мила. Прегръдка с обич!
Благодаря ти.!
цитирайЗа тия думи няма гърло. Очи за тия сълзи - няма...
цитирайРайчо много хубаво го е казал...
както винаги.
цитирайкакто винаги.
Е да четеш такава поезия. И, благодаря на момичето, което ми я показа. И още повече на авторката, де. . .
цитирайАз благодаря!
цитирайТърсене
Блогрол