Подготвяш ли ми почвата и там, та като дойда, да ми е познато? От мен навярно малко те е срам дори и в тези светове-понятия. Не заслужавам грижата ти пак. Не свърших важните дела и ето застигна ме смъртта ти – мрак като забрадка черна на небето. И да не страдам ли, мълвиш?!- aко изобщо твоята душа усещам. Но аз си зная - мен, сина ни бдиш да дорастем вселенска среща. Не да умрем! И ти не си умрял! Различно просто с теб сме живи. Най-важното е, честно си живял и нямат хал житейските ни криви. Ти в мен си бял, голям, велик с единствената мярка-любовта ми. И с топлината ти-сподавен вик, тежащ със камъните на страха ми.  Такива нещица от този свят… Но, съжалявам, нямам по-красиви. Сега за мен си просто Необят, след който разоравам земните масиви.  

Честита Нова Година! Живей и пиши. Много ми харесват стиховете ти!

Прекрасна година да имаш!
Благодаря ти!