Постинг
30.01.2015 17:22 -
Мълча по Йовковите жици
Не ми звъни. По Йовковите жици
отдавна не минава път за мене.
И не пристигат белите му птици
като недописано стихотворение.
Не са ми пратили така отсрочка.
От врани зимата ми днес чернее.
И слънцето е заприличало на точка,
на реквием пък вятърът, ако запее.
Мъглата само ме разбира още.
Приличаме си някак си, по нещо.
И двете сме бездънносиви нощи,
и трудни сме в пътеките за срещане.
Не стигат звуците на светлината
по капките, обсебили ефира.
Студува, натежаващ над земята
и жаден за безкрая на всемира.
Не ми звъни. Светът ми се затваря
с мълчание, прилежно на раздяла.
Не ми звъни. Не ми се разговаря.
От думи на живот съм оголяла.
Много е хубаво.
Чу
цитирайЧу
Красиво! Нямам думи! :)))))))))))))))))))
цитирайОсъзнаваш ли колко силна болка умееш да причиняваш с думи? Всеки може да разголи скръбта, обаче животът, надеждата, утехата и белите лястовици трябва да се обличат - една рядко срещана мъгла ти го казва:)
цитирайБлагодаря ти!
цитирайДано красотата компенсира тъгата. По принцип говоря.
цитирайНадявам се да не я причинявам, а по-скоро изразявам причинената ми. Може би не трябва да заразявам публиката с нея, но и с лъжа не трябва - каквото имам, това разказвам. Като дойдат лястовиците, ще пиша и за тях. Надявам се...
цитирайТърсене
Блогрол