Постинг
13.05.2015 18:53 -
Перспектива
Синът ни отива на бал...
Синът ни без теб възмъжава.
И си спомня как с теб е играл.
Черпи сили да продължава.
А моите свършват през час. Зареждам се с Висшата воля. Надеждата с къс полуглас ме нарича, все пак, да се моля
за възможното. Всъщност, кое е възможното вече, когато този свят от света те отне и за липсата няма отплата?!
Ще идем, да, ще идем на бал. Наш’те балове все са такива неусмихнати. Ала Господ е дал измерения. За перспектива.
А моите свършват през час. Зареждам се с Висшата воля. Надеждата с къс полуглас ме нарича, все пак, да се моля
за възможното. Всъщност, кое е възможното вече, когато този свят от света те отне и за липсата няма отплата?!
Ще идем, да, ще идем на бал. Наш’те балове все са такива неусмихнати. Ала Господ е дал измерения. За перспектива.
Прегръщам те, Мея!
Твоят син най-достоен и благ,
от баща си по-твърдо ще стъпва.
Есенеем в небесния мрак,
съградили в душите си църква,
за да молим с най-светъл оброк.
И с най-ярката радост да можем
синовете си с огън от Бог
да научим на силата Божия.
цитирайТвоят син най-достоен и благ,
от баща си по-твърдо ще стъпва.
Есенеем в небесния мрак,
съградили в душите си църква,
за да молим с най-светъл оброк.
И с най-ярката радост да можем
синовете си с огън от Бог
да научим на силата Божия.
Ти достатъчно добре знаеш или усещаш какъв баща имаше този син... Жалко, че не можаха да си договорят по мъжки. А току започваха!
Благодаря за отклика, още повече, че е в стих...
цитирайБлагодаря за отклика, още повече, че е в стих...
meiia написа:
Ти достатъчно добре знаеш или усещаш какъв баща имаше този син... Жалко, че не можаха да си договорят по мъжки. А току започваха!
Благодаря за отклика, още повече, че е в стих...
Благодаря за отклика, още повече, че е в стих...
Знам, Мей... Благородник беше Коста. Синовете порастват много бързо. И възмъжават внезапно.
Не тъгувай повече отколкото той би искал, чуваш ли?
Господ е дал измерения. За перспектива...
цитирайБезкрайни коридори.
цитирайТърсене
Блогрол