„Ти си ужасна! Почти твърдоглава, почти непредсказуема. Опитвам се да бъда гневен, а не мога.”   Не вярваш в своя гняв и затова си по детски щедър и наивен с мене. И пъплят страховете ти - монаси из манастирите на твоето копнение. Предъвкват си молитвите вечерни, пропъждат сред невинност бесовете. Напразно се опитваш да почерниш най-бялото от зноя на крилете ми! Ужасна съм по начините, по които опитваш се да ме направиш близка. Една душа ми е - понякога излита, понякога да полети съвсем не иска. Едва ли ще й резонираш с нещо, щом досега с илюзии не съм успяла. Навярно твърд съм и стоя отсреща ти след всичките си загуби „по-цяла”. Безсмислен гняв, не омировски верен, е твоят опит да ме предизвикаш... Не може ли в твърдта да се намерим и да ти кажа, че отчаяно ме искаш. И да ти кажа, че не ще да се оплача, понеже много пъти се разобличавах. Ужасна съм. И капка дъжд не знача, но си вземи чадър, че заоблачава.

ужасна си, престъпно, непростимо талантлива...Заоблачава, превалява...:)

Прекрасна!
А чадър все пак ще трябва - сгъстяваш облаци!
Поздрави!

харесвам. Много!