Подготвяш ли ми почвата и там,
та като дойда, да ми е познато?
От мен навярно малко те е срам

Навън е студ, а птиците гълчат
с опазените думички за лято.
По кожата на зимата личат

 
Този, който пътува в синевата ...

                                                                КОЛЕДА
                                                     подаръците, тишината
                                      самотата и любовта,                              

 Много тиха любов, с мъгливи пропорции.
Лъкатуши към изгрева син в нощта полугола.
И се храни по птичи, на мънички порции

Задавам си въпросите „защо”
по начини, които ме убиват...
Извън нещата съм и все едно,

Чрез тебе май ми се размина...
Изкупи ли ме с три шиника сол?
Заслужи ли ми още някоя година?

Изхвърлям му протърканото расо,
бродирано с калинки и цветчета.
Разръфах се, житейски не му пасвам,

Навестяваш ли ме аз не знам.
И ми е глупаво, и тъгувам,
че сама съм, че адски си сам.

Ако можеш, ме запомни.
Това на душата ми стига.
Години, елени, войни...

                     Къде е пътят зa Мостово?
Щеше да ни водиш в Мостово.
А сега накъде да строя мостове?!

Това е смешно, другари!
А и цинично е,... господа!
Приберете тези фанфари,