Когато ти през мене само си минавал,
в друга някоя навярно си пристигал.
Харесвало ти е да идваш и да отминаваш.

Можеш да ме дълбаеш, сякаш с нокти дълбаеш земята
за вода,
с нокти в пясъка, в сухите, в пръхките истини.

Преброявам самотата-сребърни мъниста
и куршуми за вампири лъскави oт хлад.
Огладнелите вечерят. Други пият чисто.

Едни прииждат, други си отиват.
Честно и нечестно, като в гара.
Заминалите бързо да изстиват,

(из личната ми космогония)
Във време на последни жътви
светулките са нощни стражи.