Трябваше да кажа „Извинявай”.
Глътнах няколко луни резливи,
тръни, сол, пшеница, плява...

Мълча си тук, оплетена в дантели,
в игли, конци, сред креди, копчета...
А някога си мислех, че са ме довели

Едва сега прозирам влюбения си кафез,
мъглата, лепкава, когато разтопено капе,
та крачките ми заизчезват в нейния петмез,

Моят кон не прескочи оградата.
А имаше хъс и ярост, и сили...
Но важното беше да не пострадат

Тази, твоята мярка, е знаме
и аз някак си знам, че е вечна.
Но за мен е харизано одеяние.

(обещах да се заземя, но няма)
Зазимявам се вече, вместо да се заземявам.
Пак ще хвърча с неумелите още снежинки