Не везай от страха ми спомени.
Tам има пустота и нищо друго.
И сенки ужасяващо подгонени

Не мога. Мога само да садя цветя.
Да искам и да се отказвам.
И, ако птиците над мен летят,

Обичам те, нежност !
Не стой пред вратата.
В тази безбрежност

Нощта като птицата черна
от страха на самотно дете
разтуптява тъгата вечерна,

Така ще бъде: oт мълчание до крясък.
Ще се опитвам да надскачам пепелта.
Не съм ти бряг, останах само пясък.

/за някои много, много трудни прошки/
                 "додето си отгледам сили"
                                            regina

Промъкна се като сянка
в душата ми -
млада гора със сплетени клони.