Защото нямах сили да говоря….
Крилото светлина са ми откраднали.
Без него как из думите да се изровя

Не можех да се случа на дъжда,
тъй дълго взирах се в очите му
и в женската си чест да издържа,

Не пущат паяците вълнени прегради,
изпредени по полунощ от тиха прежда.
На страж в страха са само дървоядите.

Други хора са сенките днес.
Други хора са звучните гласни.
Потъмнелите думи - сив кариес,

Свали доспехите си! Вече ги възпях.
Хвърли ги, тежки, в тях да мътят птици
на сушина в страха ти. Или после с тях