И няма нужда от дуели -
рани, кръв, сълзи, тъга.
Пътищата, дето сме поели,

"Сега и двете ще разберете за мен.
Изненадано ще се погледнете. -
какво би било по-нелепо от това – да сте заедно в този момент.

Безкрайна, по небето се рахожда,
в прозрачния му пух зарила пръсти,
една любов без своя земна рожба

Отнех ти твърде много време...
А то бе сякаш ходих по клавиши.
И за гердан си слагах стреме,

Може да ме чете наопаки,
бездиханно и под въпрос,
просто така, напук, напосоки...

Морето се въздига
от тъгата ми, та чак до радостта.
Потопът му бездънен се отприщва

"Когато съм море за някого
  ...Навярно мидите, заседнали в гръдта ми
са бисерни..."