Гласът ти - глас на сгорещено какао,
на шоколад с малки паченца бадеми,
топъл, но дрезгав понякога от цигарите,

Да бъде волята Ти! А пък аз съм пас
в играта на безумните ти многоточия.
Ще ме осъдиш със космичния си бас.

Този път е смъртта - разградена конюшня.
Нямам видими белези от бавното и умиране.
Какво като грива разкошна конят ми люшна!

Снощи спа на гърдите ми,
моя малка бяла любов.
Добре ли ти е, попитах,

Идвай винаги към мен, когато
открил си пътя в зло или добро.
Косата ми не е девиче злато,

Разпознах те. Толкова просто е.
Ти си изпълнен със светлина!
Аз не очаквах късен гостенин,

Може би се променям.
Може би - не съвсем.
Може би ти изменям

Не си ли виждал черни лебеди на сухо,
не си ли развенчавал вечни символи?
Да тръгне любовта ти в уличката глуха