Заря обърната навътре.
След липсата ти - експлозив.
И змейска паст да ме гаврътне,
ще си останеш в мене. Жив!
Дори и аз да се разколебая
в съмнения до клетъчно ниво,
сърцето ми от цвят ще те извае
с пречупеното някога крило.
Несмело - още си ме наболява
с отнетата в неверията жар.
Въпрос на нежност е това отляво,
въпрос на сила - да спасиш пожар
от неговата собствена стихия.
Избухват тайни в парещи искри.
От огъня у мене ще те скрия.
И толкова любов у мен се скри.
Но само ако искаш, ще я върна.
Стори я път или в каквото там...
А аз с едно крило прегърнах.
Възможно е! По-малко е от сам.