Да ромоли, да ромоли!
А аз да те обичам.
Oт страст чаршафите
да ги боли,
от нежност, от милувки,
от предричане.
Да ромоли и да не спира.
Дъждът да ни узнава
още много пъти
И после нищичко да не
разбира.
Нали сме плът, а той-
безплътен.
Да ромоли, да ромоли!
Такава жега е, че целите
сме жажда!
Прозорецът-картина на Дали.
А ние-в нея. Ромоли.
Да ни подклажда.