Реших сама и вече се завръщам,
но вкъщи не намирам никого.
Споменът, че още ме прегръшаш,
изпозакланите ми гладни стихове.

Пътувах по реки като по вени
към теб на своя недодялан сал.
Очаквайки докрай да ме приемеш,
а ти се чудеше кой вятър ме е вял,

та толкова съм предана, до лудост,
и не отделям важните за теб неща:
себе си от любовта към Другата,
летенето от ходенето ти пеша.

Не съм от полета ти силен вихър.
Не дишаш мен и двама не сънуваме.
Подритвам неродените си стихове.
Завърнах се в поредното сбогуване.