Най-после Коледата се смири,
приема ме каквато съм, такава.
Не се опитва да ме подреди,
срещу подаръци да ме предава.
Посрещнах я с несгънато пране
с фантомите на липсваща украса.
Поне се отрезви, това поне!
Пропуши на неизмитата тераса.
Най-после е реална сто на сто,
шизофренично спря да фантазира
за някакво нестигнало писмо
до Стареца. С лъжи не ми позира.
Подаръците ми, накрая си призна,
са в магазина още недоксонати.
А чудесата със аптекарска везна
тегли, да не преям след постите.
Е, мога ли да имам нещичко против,
а и да имам, ползата каква е?!
Ела, Красавице, за един аперитив!
Ела на рамото ми да се покаеш.
Спокойно, де, отколе си те знам.
Не си ме изнедадала чак толкоз.
Нали ми носиш истини от "там".
Не са подаръци, но са ми от полза.
Седни да се напием до калпак,
до козирка ли - там каквото беше.
Очаквам те и другата година пак.
И обещай ми да не си предрешена.
Красива си и семпла, имаш потекло.
Защо са ти безвкусни бутафории?!
Върни на ангела ми другото крило
и ти оставям всичките си еуфории.

крилете - две;)

Meйка, да ти е крилато, леко отвътре! Здраве и любов!

С крила на ангел, на Пегас, на еднорог, за да се сбъдне всичкото пожелано добро!
Весели празници!