Прочетен: 649 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2011 20:11
Щастие, не искам да те търся в кофа за боклук
и да почиствам дрехата ти от идеи чужди!
Сега съм жадна, болна, ничия. Сега съм тук!
След утре ще си нещо, от което нямам нужда.
И бих те подарила някому без сълзи и без жал
В дома на друг да топлиш избелялата си зима.
Така ли не видя, че вече да те гоня нямам хал,
та ме замеряш с камъни. Не искаш да ме има ли?
Така ли е, Лъжецо, или пак, невярваща, греша...
Навярно. В мен потънаха пътеки, страст, любови.
След тази Коледа, се подозирам, морна ще реша
да хвърля вечните ти тъй примамливи окови.
Разхождай се в душата на възгорд или успял.
Не си за мен – напомняш ми, че си от висша класа.
Животът ми от бяг по теб е толкова изпосталял,
че до трапезата ти празнична едва ли ще довтаса.
Спокойно се разположи в харемите си за мечти,
Сипи от виното и дай на оцелелите от наргиилето.
Аз вече те забравям, изтривам те от речника, почти.
Ти, гостенинът, да ме грабиш някак си не е прието.
Вратата ми е сред сърцето, пак оттам си замини!
След прага му са чезнали най-скъпите любими.
Та ти ли?! Кой ли те излъга, че си сън неотразим?
Ти нямаш образ, чест, душа. Ти нямаш точно име.