Без тебе, знам, ще съм сиротна за втори път. И този път навеки! Една неподредена в цяло стотна, изнизан вътък от идеи и пътеки.   И нищо повече - неподредена в безупречния ритъм на нещата, с останки хаотична споделеност, сама в черупката на Същината,   която няма как да ме закриля със стряха от пробити керемиди. Та ти си най-реалната идилия и тръгнеш ли, от мене ще си иде   възторгът, с който те познавам и с който всяко ново утро пиша. За да останеш, казвам ти: Оставам! И, за да дишаш, казвам ти, че дишам.