Нещо ме хвана за гърлото.
Някоя рибена кост
на риба свещена.
Трябваше да се повърна
в егоизъм и злост,
че раделях "мене от мене".
Дави се само онази ми част,
която така и не се
научи да плува.
А другата, мерзката, гладната
е на власт.
Тя все намира начини да
просъществува.
Пищността на тази трапеза
не е от хляба и рибата.
А в това, че безболезнено
се преглъщаме, вместо да се
намираме.
Засядаме в нечии чувства,
ласки и мисли
като сухичък залък.
В собственото си безсмислие
давим и другите.
Но  "щедростта ни" все ни
достига.
Все още светът е толкова
кръгъл и малък.
Гостба от камъни сготвена,
от воденичните камъни,
сварва ни неподготвени
да се видим:
голи, боси, гладни,
засрамени.
И ще нахраним ли рибите,
не хищните, а свещнените
с нашата, трудната
същност сподавена!
Или с онази Бялата светлина,
Мантията Рождена,
ще се спасим от удавяне.
--------------------------------------------
47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

Евангелие от Матея,гл.13

Дави се само онази ми част,
която така и не се
научи да плува.
А другата, мерзката, гладната
е на власт.
Тя все намира начини да
просъществува.


Живот! Какво да го правиш - както би казал един наш приятел

Ще се спасим от удавяне...
Скъпите гримове и евтините приятели не струват...
Силните и истинските могат да мълчат само...

остава по-силното от нас, не по-доброто. Но Бог да му мисли, щом така е наредил нещата.

е настанало, че чак ми става страшно. Мъчат ли с теб приятелите, значи нямат какво добро за бъдещето ти да ти кажат. Вярвам им.

...едва ли...

И за да илюстрирам това, което усещам и искам да кажа, ще цитирам едно стихотворение на Райчо Русев, което много харесвам точно заради липсата на излишен оптимизъм и заради тъжната му откровеност.
___________________________________

Затова си мълча!

Питаш, защо съм угрижен.
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.

Не искам в очите ти страх и тревога
надеждата да гасят.
Много зная, а нищо не мога.
Затова си мълча.

Не умея да лъжа красиво.
Не чувам смеха ти - чувам плача.
Ето, видя ли? Стана ти криво.
Аз затова си мълча.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=44056

Мълчанието казва повече от всичко останало meiia.А приятелите си имат(ако) своите мълчания...и те само техни.