Бездомна глъч, фенерите от суета
пак кръг от ада ни са осветили.
Клокочи кръв в сърцето на света.
Безумните до смърт са се напили.

Минаващите със пaзарските си чанти
тежат като грамади над мечтите си.
Поетите след наркотичните поанти
отглеждат пак илюзии в очите си.

И пишат по дърветата, по листите
неизнощувната в Бога жива книга.
Горчивата патетика на оптимистите
понякога дори за съмване не стига.

И нощ като в зениците на пеленаче
пред светлините блудни на фенерите
със ситен дъжд живота ще изплаче.
На сутринта дали ще го намерите?!

мея на всяко четене. :)

сега виждам дублирането на стиха и едва сега разбирам и другото значение на коментара ти!:). Толкова съм разсеяна, че.., не е за прощаване понякога;)

предишната "нощна улица" и да отговоря на коментара ти другояче:
дано издържам и на "второ четене":)

скъпа съкровище дори не бях видяла предния ти стих поради няколкодневното си отсъствие.
не бъди мнителна, нали знаеш че си ми слабост, просто всеки твой стих е неповторим все едно дали тук или в хули или в щъркели.

Уич :)

и аз пействам някои от любимите си стихове и по пет пъти ако трябва в блога :) и то напълно умишлено

Благодаря ти! :)

Така се радвам, че покрай Марта те откривам и тук!
Не мога да коментирам стиха ти, само поднасям искрените си поздравления!
Гичка

И тук съм, за да мога по-свободно да се редактирам, да греша и пак отначало:)
Благодаря!