Познах те. Беше, беше ти.
Облечен в страст и стихове.
Все същият като преди,
"преди", което не допихме.
Съблече ме по сетива,
извая ме с недоумение.
Погали ме и след това
от устните ми пи съмнениe.
Познах те. Ти не успя
да скриеш в образ огъня.
Изгаряш ме, но не посмя
да пренапишеш всички спомени.
И, ето, нося те като печат
някъде у мен дълбоко .
От тебе белезите не личат,
но ме болят все по жестоко.
Отричам се oт теб, но пак
невиждания теб откривам
в противоречивия си мрак
и нощем бавно те отпивам.
Като отрова близнала с език
най-нежна тъкан на душата
променяш всеки следващ миг
в игра на мрак със светлината.
Отричам се! Но беше Ти...
не можех и не исках да се скрия.
Все още огънят ти ми шепти:
"Дори насън ще те открия!".
Все същият си си, но аз не съм.
Все повече те търся нощем...
Днес запалИ последния ми сън
и спомена, че любихме се снощи.

Страхотно е - поздрави:)))

Поздрав и на теб!:)