"този свят твърди че съм негова"
                                                                       Еми Цветкова

Светът ми отвръща по мъжки, все готов за стрелба,
за дуели помпозни с причини до остро колосани.
Не му пука за нищо. Паднах и за миг не се колеба,
че съм слаба и ничия, хладно да ме анатемоса.

Светът не е рицар, оседлал светлината за кон,
но по себе си има, за дързост ли, тежки доспехи.
Не е влюбен Ромео на някой разцъфнал балкон.
Смила вярата в мелници за неслучени още успехи.

Светът не е Дон Кихот, не прощава присмех и страх.
Световете различни в себе си като залци поглъща.
Светът е любовникът, който никога аз не избрах.
Той го знае и вечно намира начин да ми го връща.

Светът не е даже по донжуановски мил и лъстив.
Белият свят, както вярващи в приказки го наричат,
дал му е Господ правото да ни люби, но и да мъсти
на трезвите и на онези, които безкрай го обичат.

 

 

za belia sviat

обичам те

Вземем ли да го съжаляваме, светът бял, значи няма да го бъде.:(
Надявам се, да се вземе в ръце най-после!

И аз теб, и аз...
Макар да не те познавам реално.
Този ти стих ми се стори твърде лично изразяващ ме и затова написах стихотворението.
Да, така мисля - има два типа живеещи света: трезви и влюбени в него.
Аз съм от първите, за раздост или съжаление. Не знам...