Може да ме чете наопаки,
бездиханно и под въпрос,
просто така, напук, напосоки...
Или както гроздето - кос.

Може да ме спасявaa, също.
С дума една. Само с една!
Двете думи губели същности
в съсесдството, за беда,

та нищо да не му разбира
умът ми, издължавайки ръст.
Сърцето ми объркано спира.
Откога го разпъват на кръст.

Той ме чете по спартански,
на ум, без рими или украси.
Очите му - падини мариански.
Пръстите му - бледи монаси.

И ме прочита фотографично.
Паметливи му чувствата, явно.
Безпаметни, моите са изрични:
толкова бързам да го обичам,

че ще го правя бавно, бавно.