бунт на един личен часовник

Някой спънат часовник живот ми тактува.
А пък аз не танцувам в смешния ритъм.
Ще му падна в ръцете, ще се нацелуваме
и от страстната жар на света ще опитам.

Тази крива на дните му изви циферблата
Той не може да смогне, часовник угрижен
за поредната своя мизерна божа заплата
и тактува в главите ни, за да се движим.

И в ребрата ни сръгват стрелки остарели.
На стрелочник прилича горкият часовник...
А очите му чужди в него самия са спрели.
Сякаш в следобед на сив вселенски чиновник.

Най-накрая ще хукна из танца натрапен
да търкулна до нивата време - медена пита.
Моят личен часовник винаги е внезапен
и никакви други часовници няма да пита.

Ше обходи роднините мъртви, любимите живи.
Ще прахоса и време- по поръчка не спира.
По поръчка не тръгва, най-малко по директиви.
Не разбира живота, но знае как да умира.