„Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо”
Анелия Гешева,
„Защо си отрязах косата”
Не било на добро да се стрижа самичка,
но на мен от това суеверие хич не ми дреме.
Сама си ги сложих, сама си махам кавичките.
На безмисловните вери им е минало времето.
Все ми е тая каква ми е вече прическата.
Я, що чорлави хора отвътре! И е естествено
капка оцет да съм в сладко, смях от бурлеска-
нищо безлично, лично или божествено…
Просто съм призма за чупене на отблясъци.
Ей това не простиха до днес устремените
на „колелото си задно”. А времето с крясъци
слага крак в сетивата и опва им стремето,
И ми връзва на гривата чуждите радости,
и ми кипва стремежа към ясни неточности.
Ще си отрежа косата така, за едната гадост,
за единия избор свободен да бъда порочност.
Не било на добро. А кое е точно доброто?!
Уморих се да следвам все финалната точка
на истини, на лъжи за превъртане на хорото.
С небесни въпроси удрям нозете си в плочките.
А дано се продъни това лицемерно сфумато!
А дано се провиди онази неказана истина,
толкова стара, че ни е превърнала в нумизмати.
От букли в душата, от хитри уловчици писна ми.
като съм все рошната под косата,
тя е до блясък пригладена -
порядъкът външен...
на добро или не
права ли е косата
задължително е приемник
на звездната същност
( представяш ли си къдрави антени, или пък стригани и къси...аааа не!)
А за косата като антена - друг въпрос е и съм привърженичка на това схващане.
Не е нелогично човек сам да скрие или прекъсне антените си, ако те му носят много болка от прекомерна и най-вече от информация, различна от видимата. Не е лесно да се живее с две истини, едната от която е лъжа. И не говоря за косата. Такъв силен слой мъгла има в съзнанията ни, че се плаша. Кому е нужен той, всеки сам да си отговори...
