Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2012 19:37
„това е доказателство, че чувстващите същества живеят само за да обогатят съзнанието си, което е храната на Орела. Всичко това е много трудно за описание и затова виждащият трябва сам да му стане свидетел.”
из "Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина (9)", Другата отделна реалност
Илия Иванов
И този свят не влезе в употреба..
Прибрах го в избелели транспаранти.
Какво говоря, аз направо го погребах
изпратих го с миролюбиви кранти
до гробището за ненужни пледоарии,
до сумрака в крайпътните тревища.
И неговото слънце днес не ме изгаря.
И неговият сън не значи нищо. Нищо!
Тъй все едно се пренаселих с лято
и днес избягвам зноя на възторга му.
И предпочитам да се изговарям слято
до равнодушие и липсата на гордост-
прежалено, изпепелено, без надежди.
Какво говоря, няма думи за такива
начални състояния на хаос и подреждане,
когато всичко идва, но и си отива.
И смислите са с връхче на карфица -
сърцето ми е игленик - да ги разбира
след ноктите на някоя граблива птица.
в които всеки свят е плячка. И умира.
Стените му с неверни розови тапети
се сриват с поглед. После няма нищо,
а тишина, досущ като в Деня разпети
и напрежение от морни божи мишници.
На границата между този свят и Оня
живяното и за лъжа не служи даже…
Едва ли с нещо пак ще си го спомням.
Дошъл да ме освободи и ме накаже,
ще пратя своя свят за ново смилане
в очи на младенец. А с оцеляла сричка
ще върна своята първоначална милост
към себе си, към всеки. И към всичко.
------------------------------------------------------
"Вече съм отдаден на силата, която направлява съдбата ми.
Не се вкопчвам в нищо и следователно нищо няма да имам да защитавам.
Нямам мисли, затова ще виждам.
Не ме е страх от нищо, затова ще си спомням себе си.
Отсранен и спокоен, ще се стрелна покрай Орела, за да съм свободен."
Ил.Иванов