Търся някаква любов „на сметка”.
Не „по сметка”, с куп претенции...
Не от тези, проиграни на рулетка,
нито пък от старите, с напити менци.

Някаква такава, малка. Евтения...
Намалена вече и незабелязана,
заради която няма да се самоубия
или да стоя сама, като наказана.

Простичка, с карирана покривка,
с чаши ставащи почти за всичко –
ром, ракия, вино. Сирене, лютивка,
гъби, брани в близката горичка -

бързички мезета за преди вечеря.
И с опиянение една сълза от мента.
Ей такава честност, ако си намеря,
ще изхвърля бляновете на момента.

Нека гонят някакви си там Михали
вятърничавите ми все още мисли.
Но сърцето знае как са го предали
и не чака много. Само малко истина.

Простичка, с карирана покривка,
с чаши ставащи почти за всичко –
ром, ракия, вино. Сирене, лютивка,
гъби, брани в близката горичка -

бързички мезета за преди вечеря.
И с опиянение една сълза от мента.
Ей такава честност, ако си намеря,
ще изхвърля бляновете на момента.

!

Мноого добре римувано!:)
"евтиния? - не на мене тия!"
Но аман и от блянове, де!:)

Има опасност от чести преоценки да стигнем до преоценени истини. А бляновете дават блясък в очите.:))
Поздрав!:)

Няма нищо лощо в преоценката на истини, стига да е възходяща, а не безпринципна и угодническа. Но с преоценката в чувствата е малко по-друго. Но много ме замисли все пак. Доколко сме верни на себе си, преосмисляйки се, както и всичко останало. Доколко не сме... Кое е ядрото ни и как да го отстояваме в най-трудното, в отдаването. И докато мислих, се сетих, че току публикуваното ми стихотворение, старо мое, сякаш отговаря поне малко на въпросите, които поставяш.
Ами зависи каква ни е парадигмата, личната ни ценностна система, доколко е гъвкава, но и устойчива така, че да не се чупи от трясък, а и от покой да не застоява.