На Георги Велев   А ти пиши, не питай за писмата къде и как, и кой ще ги чете. Дърветата изгубват си листата- тъй твърде кратички са те, че и дървото даже не запомня сезонната им влюбеност, уви... И светлината им, зелена и бездомна, на този свят безмълвно се диви. И го множи, прежалвайки листата - покрива кълновете с тих килим. Пиши... Не питай за писмата. Без любовта сме отговор от дим. И няма отговор. Не се наднича с крила от думи в нечий свят. Пиши до Словото. А To... обича онези тихи думички от необят.