Бъди ми рамо, на което да поплача,
намеря ли си сълзите изобщо...
Ако ли не, ще си догледам с тебе мача

Мъглата се стопи и оголя
по страстите на февруари.
Заля безмълвните поля

Понякога, признавам си,че съм жестока,
когато в мене виждат сив паянтов плет.
Не съм ограда бяла и изтънчено висока.

На времето изрязаното деколте,
препълнено от погледи и шепи,
и алчности, и ревности, и те,