На гишето Живот се нареждат крадците,
а бутонът за паника често пъти залепва.
Оплачи се на Бога, поплачи на светците.

постсвръхестствено
Ах, как се бранят, ако знаеш?!
Сега ги виждаш още по-добре.

Изгубих най-прекрасния за душата ми човек! Моят съпруг. Само на 49 години... Къде отидоха предстоящите силни години?! Вероятно са подарени на някое земно ангелче. Дано!
Той имаше замах за още три живота, но се надявам Бог да го възнагради...

Харесва ми, че си живял,
а аз, уви, ... изобщо.
Песните, които си изпял,

Нещата, за които се помолих,
така не се и сбъднаха, смирено.
Навярно от горчивото ми слабоволие

Все още съм ти нова
и не виждаш
подгъвите ми на две-на три

Не съм се връщала, 
не си събирах „костите”,
когато ги оставяха на лешоядите

Звучи ми архаично
чувството за свят.
Покоят на различното

Търся някаква любов „на сметка”.
Не „по сметка”, с куп претенции...
Не от тези, проиграни на рулетка,

И после падам точно като круша
върху гръдта на кротката земя.
И търся лъч, така, да се разтуша -

"Моля те,
вземи от нежността ми!
Не за себе си,

Разсъдих – аз съм си виновна!
Въргалях се сред детския си дрешник.
Изричах се отчайващо несловно,